Доктор Бенджамин Кастър e гост-лектор в Педагогическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, който през учебната 2021 – 2022 г. преподава дисциплината Английски език в специалност Начална училищна педагогика и чужд език. Той е специалист по Масови комуникации и Психология на общуването и е преподавател, осигурен от Българо-американска комисия за образователен обмен „Фулбрайт“.

Интервюто е инициирано и организирано от доц.
д-р Хилда Терлемезян, а въпросите са зададени от студенти на Педагогическия факултет.

Как решихте да дойдете в България?

Програмата на комисия Фулбрайт финансира или провеждането на научни изследвания, или осигурява педагогически стаж за една академична година в чужда държава. Когато реших да кандидатствам за тази програма, вече знаех, че искам да живея някъде в Европа. Проучвайки европейските държави в списъка, предложен на сайта на Фулбрайт, забелязах, че България търси кандидати, които освен като преподаватели по английски език, са специалисти и по публична реч. И аз с моя богат опит в тази насока реших да се поинтересувам повече от тази държава. След като разбрах колко богата е историята и културата на България, знаех, че това е мястото за мен.

С какво сте се занимавал преди пристигането си в България?

Голяма част от зрелия си живот съм прекарал в академична среда. През 2011 г. завърших бакалавърска степен по масови комуникации в Тексас към университета в Тексаркана, през 2014 г. завърших магистърска степен по психология към Станфордския университет, а през 2020 г. защитих докторска дисертация в университета на Аризона. През онези години успях да натрупам ценен опит, както в практическите, така и в теоретичните измерения на комуникацията. През студентските си години работих като журналист за различни медии, като влизах и в различни роли – на редактор, водещ на рубрика, репортер. През годините на подготовка на дисертацията ми и в качеството ми на асистент водих редица дисциплини в бакалавърски програми (междуличностна комуникация, масови комуникации, публична реч). В годината преди пристигането ми в България преподавах като редови специалист по комуникации.

Трудно ли беше да се адаптирате към работа с български студенти?

Съвсем не! Студентите от специалност НУПЧЕ са много дружелюбни и ме накараха да се чувствам уютно като у дома си. Те са уважителни и жадни за знания и имат отлично чувство за хумор. Една от водещите ми философии като преподавател е да създавам среда, която да е колкото образователна толкова и ангажираща, а студентите от специалност НУПЧЕ доста улесниха тази задача. Също така, в началото на учебната година се сприятелих с няколко момчета от математическия факултет, с които живеем в едно общежитие и които се оказаха едни от най-добрите приятели, които някога съм имал.

Кои са основните разлики в организацията на учебния процес между Пловдивския университет и университетите, където сте учил и работил?

Мога да отбележа две основни разлики. Първо, това, което със сигурност забелязвам при студентите от специалност НУПЧЕ, е това, че групите на студентите се запазват през различните семестри и курсове. Така у тях се създава усещане за общност. В Американските университети студентите не се познават помежду си, а преподавателите преподават на различни групи студенти всеки семестър. Втората разлика, която правя с университетите, където аз съм учил и работил е в това, че Пловдивският университет е много по малък като площ и брой студенти. Атмосферата е много по-спокойна и това наистина е ценно за мен.

Как бихте описали живота в Аризона? Голяма ли е разликата с живота в България?

Има много разлики, но ще се фокусирам на няколко от тях. Първо, в Туксон и Финикс (където живея) имаме само два сезона – лято и пролет. Хората в Аризона се шегуват, че там е или горещо и слънчево, или по-малко горещо и слънчево. Живея в България от едва няколко месеца, но съм свидетел на огромно метеорологично разнообразие, като в това число преживях цяла дъждовна седмица и няколко дни със сняг. Нямам търпение да видя всичките четири сезона тук. Втората, по обща разлика между Америка и Европа е в това, че в Аризона няма археологически останки, архитектура и забележителности, разпръснати из цялата страна, както е в България. Тук има наистина спиращи дъха гледки.

Благодаря за интересната информация! Надяваме се в края на учебната година отново да се срещнем и да споделите още впечатления от работата и живота си в България.