На 6 ноември 2026 г. Педагогическият факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ проведе Националната научна конференция „Наука, образование и креативност“. Форумът събра университетски преподаватели, учени, докторанти, изследователи и представители на образователни институции, обединени от стремежа към развитие на научното познание, усъвършенстване на педагогическите практики и търсене на иновативни решения в съвременното образование.
Конференцията беше официално открита от проф. д-р Владимира Ангелова, декан на Педагогическия факултет, която приветства участниците и гостите и подчерта значението на подобни академични срещи за обмена на идеи, научното сътрудничество и изграждането на устойчиви професионални партньорства. В словото си тя открои неразривната връзка между науката, образованието и креативността, като акцентира върху необходимостта от преосмисляне на утвърдени подходи и търсене на нови перспективи пред образователната практика. Особено внимание беше отделено на социално-емоционалната подкрепа, приобщаването, технологичните промени и новите измерения на творчеството като съществени характеристики на съвременната образователна среда.
Сред специалните гости на Педагогическия факултет бяха проф. д-р Станимир Кабаиванов, заместник-ректор на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с ресор акредитационни процедури, проф. д-р Стойка Пенкова, декан на Философско-историческия факултет, и доц. д-р Анелия Дакова, ръководител на катедра „Физика“, която присъства като представител на Физико-технологичния факултет и прочете поздравителен адрес от името на проф. д-р Надежда Кафадарова. Официални гости на събитието бяха и д-р Димитър Асенов, директор на Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти към Министерството на образованието и науката, и г-жа Антоанета Ал-Хусари, заместник-директор на Центъра. Тяхното присъствие подчерта значението на институционалното партньорство и връзката между университетската наука, образователната политика и практическата подготовка и квалификация на педагогическите специалисти.
Централно място в програмата зае пленарният доклад на тема „Мостове, а не прагове: качество и приемственост по пътя на детето от детската градина през началното училище“, представен в две взаимно допълващи се части от Ваня Георгиева, началник на отдел „Организиране, планиране и отчитане“, и д-р Рени Рангелова, ръководител на отдел „Методическа подкрепа“ в дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“ към Министерството на образованието и науката. Пленарното представяне постави във фокуса на вниманието един от най-съществените въпроси пред съвременното образование – осигуряването на качество, последователност и приемственост между предучилищния и началния училищен етап. Темата обедини организационните и методическите измерения на образователния процес, като открои необходимостта преходът от детската градина към училището да бъде плавен, подкрепящ и съобразен с индивидуалните потребности и темпове на развитие на всяко дете. Особено значение беше отдадено на професионалното взаимодействие между педагогическите специалисти, съгласуваността на образователните подходи и връзката между управленските решения и ежедневната педагогическа практика. Основното послание на пленарната тема беше, че образователните етапи следва да изграждат мостове на приемственост, а не да създават допълнителни бариери пред развитието и ученето на детето. Разгледаните въпроси откроиха и отговорността на университетите за подготовката на бъдещите учители, способни да създават подкрепяща, приобщаваща и развиваща образователна среда.
След пленарната част научният форум продължи с работата на шест тематични секции, в които бяха представени общо 52 научни доклада, обхващащи широк спектър от актуални проблеми в областта на педагогиката, психологията, социалните дейности, изкуствата и образователните технологии.
В секция „Педагогика и образование“, с председател проф. д.п.н. Дора Левтерова-Гаджалова и научен секретар доц. д-р Иван Тричков, научните разработки поставиха акцент върху креативността в образованието, социално-емоционалното развитие, приобщаването и взаимодействието между семейството и училището. Представени бяха изследвания върху педагогическата анимация в мултикултурна среда, влиянието на психологическата травма върху детското развитие, емоционалната интелигентност и когнитивното натоварване при бъдещите педагози, както и развитието на социалните умения. Особено внимание беше отделено на партньорството между училището и семейството, подкрепата за деца със специални образователни потребности и предизвикателствата пред киберсигурността в образованието. Докладите откроиха необходимостта от комплексен педагогически подход, който съчетава научното познание с отчитане на индивидуалните и социалните потребности на обучаемите.
Актуални въпроси на психологическото функциониране, личностното развитие и психичното благополучие бяха разгледани в секция „Психология“, ръководена от проф. д.пс.н. Майяна Митевска, с научен секретар гл. ас. д-р Гергана Славчева-Андонова. Представените изследвания обхванаха взаимовръзките между търсенето на усещания и импулсивността, професионалното прегаряне и психологическата устойчивост, адаптивните и дезадаптивните форми на вината и приложението на психодинамичната диагностика в клиничната практика. Специален акцент беше поставен върху детската агресия, психологическите техники за нейното преодоляване, социалната подкрепа за учениците и преживяванията на родителите в условията на информационно претоварване. Разнообразието от теми очерта значението на психологическите изследвания за разбирането на съвременните предизвикателства пред личността, семейството и образователната среда.
Интердисциплинарният характер на конференцията намери израз в работата на секция „Социални дейности и изкуства“, с председател доц. д-р Нона Глушкова и научен секретар гл. ас. д-р Виктория Ангелова. Докладите обединиха проблеми на социалната работа, социалното включване, музикалното образование, визуалните изкуства и дизайна. Разгледани бяха възможностите на неформалното учене в социалните услуги за възрастни, менторските практики и доброволчеството като ресурс за социална подкрепа, иновативните модели на социална работа в училище и развитието на социалните услуги за деца и семейства. В областта на изкуствата вниманието беше насочено към музикално-методическата подготовка на бъдещите учители, визуалната комуникация, творческите подходи в обучението по рекламен дизайн и възможностите на генеративния изкуствен интелект за стимулиране на творческия процес. Представени бяха и изследвания върху културно-историческите и художествените измерения на монументалното изкуство. Секцията открои възможностите за взаимодействие между социалните и художествените практики в подкрепа на творческото развитие и социалното включване.
В секция „Начална училищна педагогика“, с председател доц. д-р Николинка Атанасова и научен секретар гл. ас. д-р Александра Николова, акцентът беше поставен върху усъвършенстването на образователния процес чрез съвременни методи за преподаване, учене и оценяване. Представените доклади разгледаха алтернативните инструменти за диагностика на постиженията на учениците, кооперативното учене, ролята на логическите задачи по математика и интердисциплинарните подходи в езиковото и литературното образование. Интерес предизвикаха възможностите за прилагане на дигитални стаи за бягство в учебния процес, подходите за изследване на читателския опит и характеристиките на ефективното училище през погледа на директори и учители. Особено актуален беше сравнителният анализ на STEM образованието в началния етап в България, Финландия, Естония и САЩ, който насочи вниманието към международния опит и възможностите за развитие на българската образователна практика.
Съвременните образователни технологии и тяхното приложение в педагогическата практика бяха във фокуса на секция „Методика и технологии на обучението“, с председател доц. д-р Ани Епитропова и научен секретар гл. ас. д-р Николай Данев. Представените девет доклада разгледаха развитието на уменията за класифициране, интерпретиране и аргументиране при изучаването на природонаучно съдържание, формирането на здравно-екологични компетентности и възможностите за създаване на дигитални образователни ресурси със Scratch. Специално внимание беше отделено на интегрирането на STEM подхода в началното образование, решаването на инженерни проблеми, екипната работа и приложението на изкуствения интелект в учебния процес. Разгледани бяха също методически подходи при конструирането на учебното съдържание по математика, развитието на двигателно-координационните и технико-тактическите способности при млади футболисти и формирането на технологична грамотност, инициативност и предприемачество. Работата на секцията открои значението на интердисциплинарните връзки, компетентностния подход и съчетаването на традиционните методики със съвременните технологии за повишаване на практическата насоченост на обучението.
Особено място в научната програма зае секция „Предучилищна педагогика“, с председател доц. д-р Екатерина Чернева и научен секретар гл. ас. д-р Десислава Апостолова. Основен акцент в представените доклади беше образователният потенциал на игрово базираното обучение и неговото значение за цялостното развитие на детето. Разгледани бяха възможностите на играта за стимулиране на двигателната активност, речевото развитие и формирането на ранни математически представи чрез литературни текстове. В контекста на приемствеността между детската градина и началното училище специално внимание беше отделено на педагогическата отзивчивост в игровото взаимодействие и на играта като естествена покана за учене. Представени бяха също изследвания върху социално-емоционалните компетентности в ранното чуждоезиково обучение и интегрирането на игрови подходи в началното обучение по пиано. Проведената дискусия открои необходимостта от използване на иновативни и креативни методически подходи в университетската подготовка на бъдещите педагогически специалисти с цел изграждане на професионални компетентности и увереност в практическата им реализация.
Работата на шестте секции показа многообразието на научните търсения и възможностите за взаимодействие между различни изследователски направления. Независимо от спецификата на представените теми, общ акцент беше стремежът към по-качествено, приобщаващо и практически ориентирано образование, което поставя в центъра личността, нейните потребности, способности и възможности за развитие. Научните дискусии откроиха значението на иновативните педагогически подходи, социално-емоционалната подкрепа, дигиталните технологии и интердисциплинарното сътрудничество за усъвършенстване на образователния процес.
Националната научна конференция „Наука, образование и креативност“ се превърна в пространство за ползотворен академичен диалог, обмен на изследователски резултати и споделяне на професионален опит. Проведеният форум затвърди ролята на Педагогическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ като активен участник в развитието на педагогическата наука и като средище за създаване на нови идеи, научни партньорства и иновативни образователни практики. Конференцията показа, че именно взаимодействието между научното познание, образованието и креативността създава предпоставки за устойчиво развитие и за успешен отговор на предизвикателствата пред съвременното образование.
- Поздравителен адрес от проф. д-р Надежда Кафадарова – декан на Физико-технологичния факултет при ПУ „Паисий Хилендарски“
- Поздравителен адрес от проф. д-р Стойка Пенкова – декан на Философско-историческия факултет при ПУ „Паисий Хилендарски“
- Поздравителен адрес от доц. д-р Маргарита Русева – декан на Факултета по икономически и социални науки при ПУ „Паисий Хилендарски“
Всички снимки от събитието може да разгледате тук.