Изберете страница

На 16 април 2026 г. от 16:00 ч. се проведе онлайн среща на Клуба по психология „Психологическо кафе“ под менторството на проф. Майяна Митевска, посветена на темата „Психотерапията“. Специален гост беше психотерапевтът Иво Величков, който сподели професионалния си опит и представи различни терапевтични подходи. Присъстваха и студенти от Клубове по Психология от университети в Бургас и Варна.

В хода на срещата участниците обсъдиха предизвикателството пред младите специалисти да се ориентират в многообразието от психотерапевтични школи, без да загубят собствената си посока. Акцент беше поставен върху въпроса как да се разпознае „резониращият“ терапевтичен подход – този, който не само впечатлява интелектуално, но и съответства на личните ценности, чувствителност и вътрешен опит на бъдещия терапевт.

Дискусията разгледа избора на терапевтична ориентация като процес, свързан не само с усвояването на техники, но и с личностното развитие и вътрешната зрялост. Беше обсъдено какво означава да бъдеш „готов“ да работиш с чуждата психика и защо самопознанието е ключово условие за изграждането на професионална идентичност. Участниците се обединиха около идеята, че добрият терапевт не е просто носител на знания, а човек, който непрекъснато изследва себе си.

Специално внимание беше отделено на хипнотерапията – нейната същност, граници и възможности. Подчертано беше, че нейната сила се крие не само в техниката, а в начина, по който достига до несъзнаваното и подпомага вътрешната промяна, като същевременно изисква внимателна преценка кога е подходяща и кога – не.

В рамките на срещата бе обсъдена и ролята на съмнението като неизменна част от професионалното развитие – не като слабост, а като ориентир, който поддържа критичното мислене и автентичността. Акцент беше поставен върху изграждането на личен терапевтичен стил като жив процес, който надхвърля научените модели и се превръща в израз на индивидуалността на специалиста.

Срещата завърши с размисъл върху едно от най-важните разбирания за човешката психика – че тя не е статична система, а динамичен, дълбоко личен процес, изискващ уважение, търпение и истинско присъствие.