Специалност “Актьорство за драматичен театър” стартира от м. март 2022 г. постоянно действаща лаборатория на зрелището – Ателие “СПОНТАННА КРЕАТИВНОСТ”. Ателието се води от доц. д-р Валерий Пърликов, преподавател в Педагогически факултет на Пловдивския университет, катедра “Естетическо възпитание”.
Заниманията в Ателието не изискват предварителна специална подготовка и са достъпни за всички мотивирани от изследване и разгръщане на персоналността си.
Работата в Ателие “СПОНТАННА КРЕАТИВНОСТ” се основава на терминологично въвеждане на основните принципи на работа в концепта на инсайтното преживяване (симулморт, удвояване на ставащото, съпротива на материала) и интензивни психо-физически тренинги по метода на спонтанна креативност, разработван от режисьора Валерий Пърликов. Същността на метода е постигане на преживелищни трансфери между участниците в тренинга през режим на спонтанна (непреднамерена и сложена в актуален-им случай) креативност. На лицедействането се гледа като на имиджов конструкт, попътен на динамиката на взаимодействията на психични/енергийни ареали, експлициращи произволими идентификации (синхрон на преживелищен режим, телеизраз и звукоизвличане), дефиниращи актуалната персонификация на инициатора и реципиента на акта на съществуване в констелацията на общението. Изследват се афектите, предизвикани от принудата на готови (окултурени до универсалии), сложени в предварителност на опитите словесни формули (реч на друг-ми), при запазване на автентичността на лицедейския акт и разбирането на ставащото в протоколите за производство на съгласуване в общението. Стратегическа цел на предстоящата лабораторна работа е намиране на плавен преход между интимността на тренингите и публични покази пред свидетелстващи, при запазване на автентичността на лицедейския акт. (вж. ЛИЦЕДЕЯТ МИСЛЕН КАТО ДА Е ИНСАЙТЕН ПРЕЖИВЯВАЩ )
Сценичното действо СИМУЛМОРТ се ползва в периода 2022-23 г. като матрица за оформяне на публичен ресурс на разработките в Ателие “СПОНТАННА КРЕАТИВНОСТ”. СИМУЛМОРТ последованието е развитие на теоретико-практическите разработки на режисьора Валерий Пърликов. Те целят подмяна на традиционната (в рамките на психологическия театър) имитативна театрална конвенция, при която зрителят е наясно, че актьорът играе, а актьорът, че зрителят е готов условно да го приема „за друг” в рамките на изпълнението му. Вместо нея, в действото СИМУЛМОРТ, пред зрителя лицедейства автентичен „друг”, преидентифицирана чрез тренинги в хода на подготовката на акцията персона. Концепцията за реализиране на комуникационната верига зрител/персона се основава на допускането, че театралното зрелище е „медия” като преживелищен механизъм и интерактивните сценични форми симулират спектакъла като актуална реалност, предизвиквайки зрителя да се чувства „участник” (т. е. да иска да дъде въвлечен в последованието). Развивайки критично понятието на философът Жан Бодрияр за симулакрума като за знакова система, напълно лишена от връзка с „реалност” и съществуваща само доколкото е повторен многократно и тавтологично „образ”, действото СИМУЛМОРТ настоява както на биографичните основания на идентификацията ни, така и на „авторството” на житейския разказ. Свеждането му до лична история, състоявана „тук и сега” за пръв и единствен, уникален път. Това препраща акцията, реализирана в концепцията СИМУЛМОРТ, към психодраматичните и терапевтични сесии, без при това да покрива инструментариума на производните им „плейбек”, „форум” или „документален” театър. Действото симулморт има собствен работен инструментариум, ползващ едновременно сценични и екранни елементи (доколкото медията е преди всичко „изображение”). Мултимедийното изображение има за задача отстранено да коментира и мащабира актьорския акт, извличайки го от автентичността на тренинга, като за целта се ползват камери и монтаж в „реално време”. (вж. Представяне на принципа “СИМУЛМОРТ” за Ателие “СПОНТАННА КРЕАТИВНОСТ” )
Доц. д-р Валерий Пърликов / 2023 г.